Шесто момченце се роди в семейството на Евгения и Пламен Богданови от Пловдив. Малкият Теодор дойде на 15 ноември в екипа на д-р Даниел Ставрев и ак. Динка Негалова в пловдивската болница „Селена“ с тегло от 4040 грама и ръст 52 сантиметра. Момченцето се родило по спешност след като при рутинния преглед акушер-гинекологът установил остър полихидрамнион. Евгения била приета в лечебното заведение за контролирано планово раждане, което след усложнения, застрашаващи изхода от бременността, наложили извършване на спешно цезарово сечение.
С появата на Теодор Евгения и Пламен сбъдват мечтата си двукратно. Двамата планирали след сватбата да имат трима сина. Сега те са шест с петимата батковци на 2, 7, 8, 10 и 11 години. И ако първата тройка се оформя с раждането на третото дете на рождения ден на Евгения, то втората идва с раждането на шестото два дни преди рождения ден на бащата Пламен.
Името на Теодор не е избрано случайно. Момченцето е кръстено на чичо си. За родителите това е послание към батковците му, дългосрочен урок по уважение към братята. А те, въпреки различията между темперамента и интересите им, за момента са успели да изградят силна взаимна връзка. Голямото семейство според Евгения учи на отговорност, дисциплина и споделеност. Тя вярва, че най-трудно се гледа едно дете, че появата на второ е шок за семейството, а след третото всичко става значително по-лесно и радостта е безмерна. „Важно е да намериш своя баланс. Не сме правили деца, за да опитваме да имаме момиченце. Ако причината беше тази, щяхме да се откажем още след третото или четвъртото. Искахме децата да вървят по двойки на сходна възраст, за да бъдат другари в игрите. Сега усещаме семейството балансирано, а и осемместният ни автомобил е напълнен. Никога не се знае, но на този етап мисля, че оформихме семейството си.“, разказва Евгения.
И въпреки че децата помагат в ежедневните семейни ангажименти и уплътняват времето си в съвместни игри и активности, трудности не липсват. Най-голямото предизвикателство пред родителя според многодетната майка, е да съумее да даде равен старт, но не в еднакви неща. Да открие правилните занимания, които да развият специфичните интереси на всяко от децата, да им даде възможност да развият личните си качества. Така че да се превърнат в завършена личност, която може да се справя самостоятелно с живота си достатъчно успешно. И най-вече да съумеят да им помогнат да станат добри хора.
Е, какво има интересно и необичайно?
Аз на 40 г родих първо дете.
Е как „какво има“. Ако не са от „Столипиново“ не е ли необичайно.